Въпросът е знаем ли за колко много неща можем да използваме сребърната вода? В края на 19 век учените правили редица изследвания и установили, че например бацилите на дифтерита, поставени върху сребърна ластина загиват за два дни. А среброто прониква по-бързо в клетките и препаратите на базата на сребро имат ясно изразен антибактериален ефект. Действието на среброто зависи от концентрацията (милиграми на литър) Например сребърна вода с концентрация 0,05 mg/l унищожава микробите за 5 минути, с концентрация 0,2 за 2 минути. Неголеми дози сребро действат положително на човешкия организъм, стимулират физиологичните процеси в него, увеличават количеството на белтъците в кръвта, подпомагат борбата на организма срещу стотици бактерии, вируси и други. Ето част от неприятностите, от които може да ви избави сребърната вода. -Ангина – със сребърна вода може да лекувате ангина, като изплаквате устната кухина. -Натравяне с храна -Висока температура -Настинка -Подобряване на имунитета -Следоперационни възпаления -Дизентерия -Дифтерит -Екземи -Гастрит -Инфекциозен хепатит -Конюнктивит -Възпаления на уши, нос, гърло -Бяло течение -Изгаряния -Простудни заболявания -Възпаление на бъбреците -Розацея -Язва -Пневмония -Стоматологични заболявания -Чревни заболявания -Дезинфекция на хладилника и фризера -Дезинфекция на плодове и зеленчуци -Дезинфекция на домакински прибори -Предпазва от бактерии месото, рибата -Обеззаразява черупките на яйцата -Използва се за дезинфекция на бельо. -Премахва лошия дъх -Компреси със сребърна вода Как да си направим сребърна вода в домашни условия? Вече е възможно да си направим сребърна вода в домашни условия. Български учени, следвайки изконното желание на хората да търсят лекове са създали уред, посредством който може да си направите сребърна вода с необходимата ви концентрация. Проявите на херпеса се увеличават особено през т.нар. междинни годишни времена – есента и пролетта. От медицинска гледна точка това е обяснимо явление, но се оказва, че средностатистическият пациент не знае достатъчно за херпеса. За това заболяване е писал още Херодот, като именно той му е дал сегашното му название (от гръцката дума herpein – пълзя) поради специфичността на раните,които се „разпълзяват” в различни посоки. Въпреки че медицината е напреднала много в знанията си за заболяването и как то може да бъде лекувано, все още сред хората са широко разпространени множество заблуди. Заблуда №1 - херпесът не е заразен Точно обратното! Херпесът се предава по въздушно-капков (при кихане, кашляне, разговор),при контакт (целувка, използване на общо червило) и по полов път. Възможно е и заразяване на детето от майката по време на раждането - при преминаването му през родовите пътища. Най-често това се случва, ако майката се е заразила с генитален херпес през третото тримесечие от бременността. В нейния организъм не успяват да се изработят антитела, които тя да предаде на детето, т.е. при увреждания в плацентата, то може да се зарази в утробния си период на развитие (затова и този херпес се нарича вроден). Заблуда №2 - херпесът е проява на простуда Не. Херпесът е самостоятелно заболяване, което се предопределя от вируса на херпеса. Най-често той се активизира при преохлаждане, стрес, преумора, изостряне на хронични заболявания или понижаване на общия имунитет. Заблуда №3 - ако се е появил обрив по устните, простудата изчезва Обривът, всъщност, означава, че прекараната респираторна инфекция е отслабила имунитета, а това дава възможност на вируса на херпеса да започне да действа активно. Заблуда №4 - ако обривът е минал, херпесът е излекуван За съжаление, засега не е възможно да се премахне вирусът от организма. Той остава в човека през целия му живот и може да бъде накаран само да пребивава в „спящо” състояние. Данните показват, че вирусът на херпеса е налице при 95% от хората, като повечето от тях го придобиват на 3-4 годишна възраст. Но неговите прояви на активност се наблюдават само при около 20% от хората. Заблуда №5 -заразяването с херпес става само при наличието на обрив Наистина, в активната фаза на болестта се отделя по-голямо количество вирусни частици и вероятността от заразяване е по-висока. Но предаването на инфекцията може да стане във всеки един момент - чрез невидимите с просто око микротравми по кожата и лигавиците. Заблуда №6 - херпесът на устните (лабиален) и на половите органи (генитален) са две абсолютно различни заболявания, а при орален секс не се извършва заразяване Лабиалният херпес наистина в повечето случаи е предопределен от първия тип на вируса на херпеса, а гениталният - от втория. Но и двата типа вируси могат да доведат до обриви по устните и гениталиите. Особено често такава рязка смяна се извършва именно при орален секс. Заблуда №7 -презервативът напълно предпазва от заразяване с генитален херпес Презервативът наистина намалява риска от заразяване, но не дава 100% гаранция за защита. Предаването на вируса може да се извърши през тези участъци от тялото, които не са покрити с презерватива или заради определени негови дефекти. Заблуда №8 - най-доброто лечение е изгаряне на херпесите със спирт или йод Изгарянето не влияе на вируса на херпеса и на неговата активност, но много лесно способства за увреждането на травмираната кожа и лигавицата. Най-добре е първо да намажете обрива с антисептик, който не съдържа спирт, за да го предпазите от инфекция. Изострянето на херпеса се лекува със специални противовирусни препарати(например ацикловир), които възпрепятстват размножението на вируса. При често изостряне се използват лекарства, стимулиращи имунитета, и общо укрепващи средства. Заблуда №9 - херпесът е безопасно заболяване, което поразява само кожата Херпесът заема второ място място сред причините за смъртност в резултат от вирусни инфекции, отстъпвайки само на острите заразни респираторни заболявания. Вирусът на херпеса са вгражда в генома на нервните клетки и затова обривът се появява на местата с нервни окончания, които са съпроводени със силна болка. На теория херпесът може да се окаже навсякъде, където има нервна тъкан, а това означава – практически във всеки орган. При намаляване на общия и местен имунитет възпаление може да се развие в лигавицата на устата и гърлото, различните части на окото, лимфните възли, вътрешните полови органи, червата, черния дроб, бъбреците, белите дробове и централната нервна система. При поражение на главния мозък по-голямата част от болните умират или остават инвалиди. При вроден херпес са вероятни много дефекти в развитието на детето и дори смърт, а гениталният херпес значително повишава риска от рак на шийката на матката при жените и рак на простата при мъжете. За облекчаване на състоянието Грийн Мастер ви препоръчва използването на: Бирена мая+ витамини; Алое чист сок; Ехинацея - био сок; Алое+ витамини; Чесън; Вит.С; Коластра; Био сок Нар; Cordyceps+ ; ЦБ За имунната система Тъй като има известно объркване и доста мнения по въпроса, относно това откъде произхожда чесънът ще кажем, че без съмнение той е култивиран в Египет в много ранни исторически времена. Смята се, че чесънът и лукът са били основни храни за робите, които са изградили Хеопсовата пирамида. Всъщност, един от първите в историята бунтове на работници е по повод факта, че робите- строители не получили чесън с обичайната си храна. Старият Завет разказва за евреите, които, скитайки се гладни и изплашени, си спомняли за прекрасните храни, които били яли в Египет. В списъкът бил и чесънът. Хипократ докладва за медицинската стойност на чесъна и предупреждава за последиците от прекалената му употреба– газове и главоболие. Още от Библейски времена народните лечители по цял свят използват чесън. В Изтока с чесън лекували хора с респираторни заболявания и високо кръвно налягане. Също е популярен като добро противоглистно средство за хора и животни. Някои пък носят чесън като амулет срещу злото. Магическите свойства на чесъна се използват и в борбата с вампири. Но най- важното приложение на чесъна в миналото е било като една от четирите съставки на елексира против чума, известен като оцет “ Четиримата крадци “. Според легендата този оцет се появил във Франция по време на една от чумните епидемии. Имало четирима мъже, които можели да погребвали мъртвите и успявали да се замогнат покрай умрелите и умиращите, без да се заразят от коварната болест. Майката на единия била акушерка, която имала познания относно диворастящите подправки. Смес от винен оцет и чесън се прилагала върху болния както вътрешно, така и външно. "Автентичните" рецепти се различават доста една от друга, но винаги съдържат универсалните съставки – винен оцет и чесън. По време на Първата Световна война чесънът се е използвал в превързочните материали, ползвани на бойното поле, като антисептик. И преди това чесънът се е полагал директно върху раните. Хората нямали страх от микробите, затова и нямали представа, защо е ефикасен чесънът. Докато билкарите от векове знаели за антисептичното действие на чесъна, то по- съвременните изследвания обобщават тези знания. Чесънът демонстрира ефикасност срещу гъбички, бактерии и различни вируси, включително и грип. Той намалява холестерола и кръвното налягане и така предпазва от удар и инфаркт. Чесънът се абсорбира бързо в кръвообращението. Таблетки чесън може да поръчате като щтракнете върху картинката. Ябълковият оцет, който е богат на минерали е нефилтрираният и органичен оцет. С дълга история на използването му в медицината, датираща от 400 г. пр. Хр, когато бащата на медицината, Хипократ, използва ябълков оцет за лечение на своите пациенти. Въпреки че няма много научни доказателства, за да докаже своята ефективност, той все още се смята за ценно средство срещу болести като диабет и остеоартрит. Ползи от Ябълков оцет Понижава кръвната захар Ябълковият оцет съдържа оцетна киселина, която може да забави храносмилането на нишестето, следователно намаляване на нивата на глюкозата в кръвта Намалява вредния холестерол Наличието на пектин в ябълковия оцет помага за намаляване на вредния холестерол в тялото. Някои хора проявяват алергия към пектин и следователно трябва да избягват ябълковия оцет. Съдържа минерали Калий, магнезий и други минерали се съдържат в ябълковия оцет. Калият регулира водния баланс в организма и поддържа здравословен ритъм на сърцето. Магнезият е катализатор на ензимната активност, което помага на храносмилането и подпомага усвояването на калций, за да се образуват здрави кости. Помага срещу артроза Артрозата е състояние на натрупване на киселина на кристали в тялото, и ябълковия оцет може да разпръсне тези натрупвания чрез балансиране на рН на организма. Все още няма съществени научни доказателства за това твърдение, но има доста успешни случаи на пациенти, възстановяващи се от остеоартрит под грижи с ябълков оцет. Антиоксидантна активност Ябълковият оцет съдържа бета-каротин, който притежава антиоксидантни свойства, които противодействат на щетите, причинени от свободните радикали и стимулират имунната система. Противогъбични свойства Гъбичката Malassezia, която причинява пърхот, се ликвидира с противогъбичните свойства на ябълковия оцет. Разтвор от 50% вода и 50% ябълковия оцет се прилага към скалпа и се оставя да изсъхне, без да се изплаква. Противовъзпалителни свойства Противовъзпалителните свойства на ябълковия оцет могат да успокоят изгоряла от слънцето кожа. Той може да помогне против вътрешно възпаление на стомашно-чревния тракт, когато се добавя към салати или се разрежда с вода. Кликнете на снимката за да купите Ябълков оцет Средство за отслабване Както помага за баланса на нивата на кръвната захар, ябълковият оцет също помага при загуба на тегло. Тонизира кожата Ябълковият оцет е тръпчив, което помага за тонизиране на кожата, особено на лицето и шията. Избягвайте попадане в очите, тъй като то може да предизвика дразнене. Антиоксидантите защитават организма от свободните радикали. Свободните радикали могат да бъдат визуализирани, като си представите една разрязана ябълка на две. След няколко минути, ябълката започва да потъмнява и това се дължи на вредата от свободните радикали. За да защитите ябълката от покафеняване, най-добре е да сложите малко лимонов сок върху ябълката, след като сте я разрязали. Антиоксидантите от лимонов сок защитават ябълката от това да бъдат атакувани. Същото важи и за човешкото тяло. Колкото повече антиоксиданти се приемат, толкова по-защитено ще бъде тялото ви от вреда от свободните радикали. Вредата от свободните радикали може да направи много неща на клетките – може да варира от мутиране на клетката, увреждане и дори убиване на клетки. Ако някои от тези неща се случват, това може да се отрази негативно върху здравето на един индивид. Какви са антиоксидантите? Антиоксидантите са химични вещества, които намаляват степента на окисление на клетките и биомолекули. Окисляването е химически реакции на прехвърляне на електрони от вещество на оксидиращ агент, което води до променяне на първоначалното вещество до нещо съвсем различно. Свободните радикали са главните виновници за повредите на клетките. Богати на антиоксидантни храни и хранителни добавки помагат за предотвратяване на вредата от свободните радикали. Голямо количество антиоксиданти се намират в хранителните добавки, използвани за предотвратяването на рак и сърдечни заболявания, а също така помагат и цялостно за здравето. Добрата диета може да съдържа хиляди различни антиоксиданти, а хранителните добавки имат специфични антиоксиданти в своите продукти. Каква е целта на антиоксидантите? Антиоксидантите помагат да се стимулира имунната система, което предотвратява клетъчните увреждания и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Има много изследвания върху антиоксидантите и всички те са добри. Антиоксидантите могат да забавят, да предотвратят и да помогнат за преодоляването на някои болести. Всичко това звучи добре, но голямата новина е, че изследвания всъщност показват, че антиоксидантите могат да бъдат естествен начин да се забави процеса на стареене. Вече няма нужда да търсите “извора на младостта” – просто се уверете, че приемате достатъчно количество антиоксиданти във вашата диета всеки ден. Кои са някои от специфичните антиоксиданти? Витамин Е, бета-каротин, витамин А, и коензим Q10 са антиоксиданти, които защитават липидните мембрани, а витамин С, глутатион пероксидаза, супероксид дисмутаза и каталаза защитават организма от свободните радикали, които се намират в на водна основа цитоплазмата. Страхотно място да намерите антиоксиданти е във вашата диета. Зеленчуци, плодове, зърнени храни, бобови растения и ядки, всички са големи източници на антиоксиданти. Плодове като боровинки, малини и къпини, всички те имат обилно количество антиоксиданти в тях. Спанак и чушки са двата големи източника на растителни антиоксиданти. Някои добри източници на зърна, които имат добра сума на антиоксиданти са ечемик, царевица и просо. За тези, които искат да пият антиоксиданти добър избор са кафето, червените вина и чайове като например черен, зелен и бял, страхотен избор за борбата със свободните радикали. Тези, които търсят за здравословна закуска може да намерите на антиоксиданти в бадеми, орехи и шам фъстък. |
AuthorWrite something about yourself. No need to be fancy, just an overview. Archives
February 2015
Categories
All
|